» twisted fantasy
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Rooftop bar

Предишната тема Следващата тема Go down

Rooftop bar Empty Rooftop bar

Писане by Tianna Gray. Чет Авг 06, 2015 10:46 am

Rooftop bar Large
Tianna Gray.
Tianna Gray.

PROFILEPosts : 382
Points : 4976
Join date : 22.07.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

https://twistedfantasy.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Rooftop bar Empty Re: Rooftop bar

Писане by Juliette Dean Пон Авг 24, 2015 10:45 pm

Отново се случи. Изведнъж престана да усеща свежия въздух да изпълва дробовете ѝ, но не усети падането. Тялото ѝ сякаш застина във въздуха и изчакваше завръщането на съзнанието ѝ, което да даде нова команда за движение. Почувства се лека като парце, което се издигаше към тъмното небе. Само преди минути си помисли колко ниско изглеждаше небето днес, докато тъмните облаци го покриваха и се спускаха към земята. В момента не бе сигурна в мислите си, защото тя продължаваше да се извисява, а облаците все още изглеждаха някак далечни. Всичко изчезна за секунди, точно както се бе появило.
Първата глътка въздуха бе болезнена. По-болезнена от всеки друг път, защото ѝ се наложи да притаи дъх във възможно най-неподходящия момент. В съзнанието ѝ картините от миналото бавно избледняваха. Спомняше си бягството на първото им куче, когато беше на тринадесет. Цяла нощ обикаляше из гората, викайки името му. Гласът ѝ се изгуби пръв сред тишината, а след това и тялото ѝ отказа да се движи със същата скорост както в началото на вечерта. Към полунощ Джулиет бе изтощена и се строполи до ствола на едно дърво. На сутринта я откриха премръзнала в полубезсъзнание. Когато най-накрая отвори очи четири часа по-късно, в очите на родителите ѝ липсваше укор. Имаше загриженост и топлина. Първият урок, който научи бе, че колкото и странна да бе, те я обичаха и винаги щеше да е така. Тя просто трябваше да се научи да притъпява пристъпите, ала с времето ставаше все по-трудно. Разходките в планината вече не ѝ помагаха, нито сутрешното бягане в парка. Нито вечерното впрочем.
Единственото, което постигаше бе болка в мускулите и изтощение. И двете бързо изчезваха под топлите струи вода и след едно хапче, но зависимостта от този режим започваше да плаши. За всеки проблем Джули прибягваше към лекарствата, а това не бе добро решение. Колкото и млад да бе организма ѝ сега, рано или късно щеше да си проличи колко грешки е направила през живота си. Само заради убеждението, че не биваше да бъде себе си, а трябваше да е онази Джулиет, която всички искаха от нея да бъде. Перфектната Джулиет, която скриваше не чак толкова перфектната.
Вятърът разроши косата ѝ, когато излезе през стъклените врати. Те се затвориха с безшумно плъзване зад гърба ѝ, а тя продължи уверенот напред към една от масите, където стоеше млада двойка. Постави двете чаши пред тях и след това си тръгна. Правеше го всяка вечер от два месеца насам и след още месец всичко приключваше, защото това не бе работата, за която мечтаеше. Натоварването просто отвличаше мислите ѝ, но напоследък и значително ограничаваше свободното ѝ време.
- Съжалявам – прошепна, когато таблата се удари в нещо меко, което я убеди, че не ставаше въпрос за някоя колона.
Обикновено подминаваше, когато се случи. Не ѝ плащаха, за да приказва с клиентите. Обикновено поздравяше онези, които познаваше, но по-често предпочиташе да замълчи и да отмине. Днес не ѝ се получи. Очите ѝ срещнаха тези на Кевин. Едва сега осъзна колко силна бе нуждата да поговори с някого. Не просто някого, а него. Единственият, който сякаш я разбираше истински без да ѝ се налага да говори твърде много.
- Обичайното ли? – попита с лека усмивка, докато забърсваше масата преди да се отдръпне, готова да изпълни поръчката.
По принцип не вярваше в съдбата, но днес бе склонна да изневери на разбиранията си. Днес вярваше, че съдбата го отведе при нея след като тя бе отложила поне две от обичайните им срещи.
Juliette Dean
Juliette Dean

PROFILEPosts : 690
Points : 5112
Join date : 07.08.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

Върнете се в началото Go down

Rooftop bar Empty Re: Rooftop bar

Писане by Kevin Hastings. Вто Авг 25, 2015 5:46 pm

Животът е този който определяше правилата на играта в малкия свят на Кевин. Винаги бе изправян пред какви ли не трудности, както в професионален план, така и в личен. Но това никога не успя да го спре по някакъв начин. Никога не си позволи да се пречупи. Винаги бе упорит и намираше решение за всичко. И може би точно тази упоритост го бе направила такъв какъвто е в момента.  Точно тази упоритост го бе издигнала в професионален план и продължаваше да го издига. Но за всичко си има цена. И Кевин продължаваше да плаща. Беше се превърнал във вълк единак. Така му бе много по лесно да устрои живота си. Беше се отдалечил от семейтвото и   приятелите си, като така ги предпазваше, но и помагаше на себе си да живее до колкото е възможно спокоен живот. Е всъщност отскоро се бе появил един човек в живота му, който Кевин колебливо пропускаше пред стените които бе изградил около себе си. Джулиет. Всичко с нея се случваше толкова лесно. Разговорите, мълчанието. От много време не се бе чувствал толкова спокоен и заинтересува в женска компания. Може би последно се бе почувствал така в първите години от брака си, но всичко много бързо се промени. Кевин просто предпочиташе работата си пред нея, а това никак не и хареса. Ето защо брака им не продължи дълго и двамат се разделиха по взаимно съгласие.
-Да.-усмихна й се докато се настаняваше на масата и точно преди момичето да се отправи да вземе поръчката му допълни.-И много бих се радвал ако имаш време за разходка след работа, но ако не и тук бих се радвал на компанията ти.
Усещаше че нещо не беше наред, че нещо я притесняваше. От дългогодишния си опит като агент се бе научил да разпознава кога човек беше нервен, дори и да се опитваше да го прикрие.
Kevin Hastings.
Kevin Hastings.

PROFILEPosts : 739
Points : 5343
Join date : 12.08.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

Върнете се в началото Go down

Rooftop bar Empty Re: Rooftop bar

Писане by Juliette Dean Вто Авг 25, 2015 11:58 pm

Прехапа долната си устна, когато изгуби възможността да си тръгне. Изгуби възможността да не позволява на този разговор да се превърне в нещо повече от служебно отношение, макар че отдавна бе повече от това. Джулиет не можеше да изкриви душата си за истината, но тя я ужасяваше. Цял живот си повтаряше колко по-лесно бе да бъде позната вместо приятелка. Избягваше възможността да се почувства виновна, че не можеше да отвърне по същия начин. Не можеше да сподели нещо за себе си, ала с Кевин бе по-лесно. Той не искаше от нея невъзможното, както всички останало. Защо тогава се чувстваше по същия начин? Отново се чувстваше виновна, защото виждаше онзи блясък в очите му понякога. Знаеше, че го променя и не искаше да спре, защото той заслужаваше отново да допусне някого до себе си. Просто не заслужаваше да е тя. Джули не можеше да отвърне със същото. Страхуваше се да го направи, както и се страхуваше да го нарани. Това бе причината да продължава да бъде близо до него. Отдръпваше се само тогава, когато се страхуваше, че ще сгреши.
- Позволи ми да ги помисля – отговори, а когато повторно се обърна към него отново се усмихваше.
След това побърза да си тръгне преди отново да бъде спряна от него. Последвалите няколко минути на тишина и спокойствие бяха така жадувани. Времето, в което даде поръчката на бара, отнесе още няколко празни чаши и взе поставената на плота чаша. Достатъчно време, за да осъзнае, че не можеше да му го причини отново. Нито пък на себе си. Не бе готова отново да бъде близо до него, нито пък имаше доверие на мрачното време, че ще бъде подходящо за разходка, но имаше отговор.
- Имам още половин час и ако те устройва, след това съм изцяло на твое разположение – каза, докато поставяше чаша пред него, а погледът ѝ замислено се разходи за момент из останалите маси от сектора. Нейният сектор, нейната територия. Усмихваше се самодоволно всеки път, в който си го помислеше, защото поне за малко чувстваше някаква власт. Нямаше такава над живота си, ала в това заведение една малка част бе изцяло под нейния контрол, а това ѝ вдъхваше увереност. Същото правеше и компанията му. Не бе нужно нито тя, нито той да казват нещо. Не бе нужно да е ясен източника на проблема, не бе нужно дори да има проблем. Май…
- Кажи ми.. Защото ти отказах няколко пъти да се види ли реши да дойдеш? – попита го директно и седна от другия край на масата.
Само за малко, докато нямаше повече работа. Защото предпочиташе неговата компания пред тази на останалите две момичета на смяна. Или пред самотата, която бе по-вероятния избор.
Juliette Dean
Juliette Dean

PROFILEPosts : 690
Points : 5112
Join date : 07.08.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

Върнете се в началото Go down

Rooftop bar Empty Re: Rooftop bar

Писане by Sponsored content


Sponsored content

PROFILE
RPG

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите