Езерото

Предишната тема Следващата тема Go down

Езерото

Писане by Tianna Gray. on Чет Авг 06, 2015 10:30 am


_________________

how deep is your love?

I want you to breathe me. Let me be your air. Let me roam your body freely, no inhibition, no fear. How deep is your love? Is it like the ocean? What devotion are you? How deep is your love? Is it like nirvana? Hit me harder, again. How deep is your love? Is it like the ocean? Pull me closer, again
avatar
Tianna Gray.

PROFILEPosts : 382
Points : 3046
Join date : 22.07.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

Вижте профила на потребителя http://twistedfantasy.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by Стивън on Сря Авг 12, 2015 12:27 pm

13:00. Не можах да се овладея и неприятното чувство защъка с крачката си на членестоногото, завземайки тялото ми под свое командване. След като ме прободе в главата и ми преобърна стомаха, като че ли даже победоносно потрака с щипци.
Дяволско дежавю. Уж човечеството тръбеше, че се свързва единствено с усещане за вече преживян момент и никакви други физически прояви, а го изживявах типично в стила на някой епилептик. Действаше ми като силен пристъп, обезоръжаващ ме напълно, подкосяващ ми краката, парализиращ същите и в състояние вероятно да ме повали и с припадък. Така де; не би трябвало да е толкова устойчиво. Не, че много пъти не съм бил на същото това място, стоейки и сега  нестабилно на двата си крака, само че предполагах замайването ми се дължеше на по-особена причина.
Чак си се дразнех колко точно цепех секундата: нито в 12:59, дори и не в 13:01. На света ще се намерят много хора, които уважават и ценят идването в точно уговорено време и сигурно ще се приобщя към тях, ако например чакам някого цял час за среща, но не и днес. Стига! Смятам, че е един вид глупаво да си така отговорен и отдаден, колкото напоследък сам се намирах в огледалото. Като се изправя пред последното, дори и то ми крещеше, че съм извън синхронност със собствената си природа. Че и на картинка видян, вампирът караше простосмъртните да се прибират и барикадират по светло, а от мен по-загубен нямаше да се намери най-малко отвъд дузина щати. Разменях усмивки и любезности под път и над път, сякаш това е клауза номер едно, записана в договора ми. С тази отпуснатост откъм вежливо отношение свободно можех да постъпя в рекламо - измамния бизнес, където да се къпя в овации, ала не вярвах, че и там ще се почувствам удовлетворен.
Това е. Страдах, защото се намирам неоценен. Такъв ли бях наистина или само преследван от чувството, че съм длъжен на някого и трябва да живея по неговите канони,в противен случай щях да съм срам за цяла вампирска общност. Не съм склонен на ужаси; всъщност съм, но не е там въпросът. Истина е, че нямам и частичка жизненост, която да похабя в желание да правя нечие съществуване ад или просто да го отнемам, като не забравя по-късно да се изгавря и с трупа/приемник на угасналия живот.
Очертавах се достатъчно стар, че да се радвам и на малките неща, който както иска да го тълкува и да пукне от смях на факта, ако това ще му принесе някаква полза.
Замислих се какъв ме намира Грейс. Не даваше сигнали, които да са признак колко съм досаден в нейните очи и намирах логика и в друго: че защо се мотаем заедно вече за трети път тази седмица? Факт една плюс факт две,което е равно на... нямаше да прекарва време с теб в противен случай. Успокоих съвестта си и междувременно се наставих да изпъдя тази измъчена поза на тяло и израз на лицето си.
Видях се в чудо! Трябваше да помоля Грейс да се срещнем на главната алея, не при езерото. Гъткането и кряскането на патиците накара косъмчетата на тила ми да настръхнат.
avatar
Стивън

PROFILEPosts : 23
Points : 1325
Join date : 08.08.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by Grace Collins on Чет Авг 13, 2015 12:12 am

Всичко в живота ми сякаш беше на обратно.Безпорядъка, цареше навсякъде около мен, а това дори не ми правеше впечатление.Бях свикнала с колебливото си държание, дори понякога се усмихвах на собственото си безхаберие.Не се интересувах от нещо конкретно, не си поставях цели, живеех ден за ден.Неприсъщо за старата строга Грейс, която държеше всичко да е добре премислено, за да не последват неприятности.
И днес отново се чувствах така лекомислена, нехаеща, отвеяна като перце от лек ветрец.Точно като малко дете.
Колко странно?
Той, онзи който ме чакаше до езерото, с който излизахме от няколко седмици, ме караше да се чувствам по този начин.
Не! Не като влюбени гълъбчета, както повечето биха ни определили, по-скоро го чувствах, като сродна душа от минал живот, може би много отдавна изгубен брат.Щях да бъда много по-щастлива, много по-различно същество, ако го бях срещнала по-рано..но, уви нямах този късмет.
Но защо ми е притрябвало да се затормозявам по този начин, да страдам по това ''Какво би било, ако..'' и т.н. , нали сега е до мен, сега, а може би завинаги.Е, ще се постарая да остане такъв, какъвто е, ще се постарая да го запазя близо до себе си..завинаги! 
Усещах, колко бавно крача към градското езеро, намиращо се в парка, вглъбена в ненужни мисли.Но какво да направя, често разсъждавам по много и доста дълго, сякаш това би ми наредило и без това объркания живот, в който сякаш нямаше и капка милост.
Забързах ход, сякаш с нетърпение да го открия седнал на една пейка, загледан някъде в далечината с безизразно лице, чакащ..мен.
Колко хубаво звучеше само.. Някой да те чака, някъде там, без да знае дали въобще, ще се появиш.И да, оказах се права. Стив седеше на една пейка, замислен, загледан някъде в нищото, положил двете си ръце на облегалката и скръстил крака по мъжки.
Тихо, с бавни стъпки, стиснала устни въпреки напиращата усмивка.Опитваща се да запазя тишината около нас, се прокраднах зад него, като  хиена, готова да нападне жертвата си. Положих студените си ръце в/у очите му и просто замълчах, очакваща да изрече името ми.
avatar
Grace Collins

PROFILEPosts : 13
Points : 1290
Join date : 09.08.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by Стивън on Чет Авг 13, 2015 12:29 pm

Излезе много по-трудно, отколкото на теория. Знаех, че тези пернати нищо нямаха да ми направят, ала ставаше въпрос за присъствието на някакъв особен страх. Започнах да треперя, а вследствие на това по челото ми изби лека влага. Преди да съм вдигнал шум до небето, кривнах встрани по една отъпкана пътечка и се оттеглих на една пейка, максимално далеч от водата.
Замислих се за блаженството вътре в мен, което ще настъпи всеки момент, с идването на Грейс. В нейно присъствие всяка грижа ми изхвръкваше от главата, която така олекваше, че тревогата, дали ще си платя наема в срок и какъв душевадец е самата ми хазяйка, сякаш до преди това не е съществувала. Изненада ме новооткритата нежност, обземаща ме в нейно присъствие. Нямах идея какво да я правя, затова цялата й я подарявах. Ако вземе да съм потиснат, само светналото и от радост лице е достатъчно да ме излекува за един миг. Желаех и всичко най- добро, беше ме грижа за нейното благоденствие и се съмнявам някога да изгубя усещане за нейния престиж.
Студенината на пръстите, покрили клепачите ми, ме озадачи. Но за сметка на това им подействуваха като лекарство за умората и замайването от всичките емоции, стоварили се накуп. Казах си... Убеден бях, че още с пристигането си ще ме спаси.
Първоначално се стреснах, но след това се отпуснах под нежния допир. Покрих с ръка пръстите й и ги погалих: бяха тънки и женствени. Мускулите около устата ми конвулсивно играеха, докато едва сдържах усмивката си и зараждащото се хихикане в гърлото ми. Накрая изтървах и двете и след дълго отлагане на момента, хванах дланта и се обърнах. Очите ми вече бяха издали възхищението  от появата й, а чакането си е заслужавало.
- За пръв път ли ме дебнеш така в гръб? - постарах се да прозвуча като, че ей сега ще я назидавам, ама малко в повече се смеех, отколкото по-скоро да съм сериозен. - За пръв път ми изскачаш, но току виж днес ти се е отдал повод!

Каква идилия! Нервите ми се успокоиха от чувственото пресищане, което изключи всякаква мисъл. Само това умиротворение да не ме накара да спека.
- И аз, толкова сигурен, че си ти... - засмях се на вероятността, някоя лелка да ми се лепне по този начин, или по лошо - някой да ме души посред бял ден на толкова оживено място. Минаха още няколко секунди преди да осъзная, че говоря врели-некипели и дори не съм я поздравил. - Как си?
avatar
Стивън

PROFILEPosts : 23
Points : 1325
Join date : 08.08.2015
RPG
Character sheet
About me:
Ability:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by Sponsored content


Sponsored content

PROFILE
RPG

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите